Септември е Световен месец на болестта на Алцхаймер, а 21 септември – Световен ден за борба с Алцхаймер. Темата на кампанията през 2026 г. е „Колкото по-рано знаете, толкова повече можете да направите“ – защото навременната диагноза променя най-много. По темата разговаряхме с д-р Митко Юруков, невролог в „Медичи София“, който ни въвежда в подробностите около симптоматиката на болестта.

  1. Какво представлява болестта на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е прогресивно заболяване на мозъка, при което нервните клетки постепенно губят връзките помежду си и загиват. Засегнати са първо зоните, отговорни за паметта, а с времето – и тези за речта, ориентацията, преценката и всекидневните умения.

В основата стоят два патологични процеса, които започват бавно и незабелязано:

  • Амилоидни плаки – натрупване на белтъка амилоид-бета между нервните клетки.
  • Неврофибриларни възли – промени в белтъка тау вътре в клетките, които нарушават транспорта на хранителни вещества.

Към тях се добавят възпалителни процеси и загуба на синапси – контактните точки между невроните. Резултатът е постепенно намаляване на обема на мозъка и на неговата функция.

Важно разграничение: „деменция“ е синдром – събирателно понятие за загуба на когнитивни способности, която пречи на всекидневието. Болестта на Алцхаймер е най-честата, но не единствената причина за деменция. Други са съдовата деменция, деменцията с телца на Леви и фронтотемпоралната деменция. Затова точната диагноза има значение – различните заболявания се лекуват различно.

  1. Защо се появява: причини и рискови фактори

Няма една-единствена причина. Болестта възниква от съчетание между генетика, възраст и начин на живот в продължение на десетилетия.

  1. Фактори, които не можем да променим
  • Възраст – най-силният рисков фактор. Рискът нараства значително след 65-годишна възраст, но болестта не е неизбежна част от остаряването.
  • Генетика. Носителството на гена APOE ε4 повишава риска, но не означава, че болестта задължително ще се развие. Рядката наследствена форма с ранно начало (преди 65 г.), причинена от мутации в гените APP, PSEN1 и PSEN2, обхваща под 1% от всички случаи.
  • Пол – жените боледуват по-често, отчасти заради по-дългата средна продължителност на живота.
  • Фамилна обремененост – наличието на близък родственик с деменция умерено повишава риска.

Фактори, върху които можем да въздействаме

ГрупаРискови фактори
Сърдечно-съдови и метаболитнивисоко кръвно налягане, диабет, високи нива на LDL-холестерол, затлъстяване
Начин на животтютюнопушене, злоупотреба с алкохол, ниска физическа активност
Сетивни и неврологичнинелекувана загуба на слуха, нелекувани зрителни нарушения, черепно-мозъчни травми
Психосоциалнидепресия, социална изолация, ниско ниво на образование и когнитивна активност
Средовизамърсяване на въздуха

Да въздействате върху тях не гарантира, че няма да развиете болестта. Но намалява риска и може да отложи началото ѝ с години.

Клинична картина: как протича болестта

Развитието е бавно и постепенно. Няма два еднакви случая, но обичайният ход преминава през следните етапи.

  1. 1. Предклиничен стадий

Промените в мозъка вече са налице, но човекът функционира нормално. Този период може да продължи 15–20 години и днес се открива само чрез специализирани изследвания.

  1. 2. Леко когнитивно нарушение

Появяват се затруднения, които близките забелязват, но самостоятелността е запазена. Човекът все още се справя с работата, финансите и домакинството – просто по-трудно и с повече усилие. Това е моментът, в който съвременните терапии имат най-голям потенциал.

  1. 3. Лека деменция
  • Забравяне на скорошни разговори, събития и имена
  • Повтаряне на едни и същи въпроси
  • Затруднено намиране на думи
  • Загуба на ориентация на познати места
  • Трудности с планиране, готвене, лекарства и разплащания
  • Промени в настроението – тревожност, раздразнителност, оттегляне от социални контакти

4. Умерена деменция

Нуждата от помощ в ежедневието става ежедневна. Възможни са дезориентация за време и място, непознаване на близки, нарушен сън, безцелно ходене, подозрителност, а понякога халюцинации или агресия. Този етап е обикновено най-тежък за семейството.

  1. 5. Тежка деменция

Общуването е силно ограничено, необходима е помощ при хранене, обличане и хигиена. Нарушават се походката и гълтането, с риск от инфекции и падания.

  1. Кога забравянето не е „нормално“
Възрастова промянаТревожен признак
Забравяте име, но се сещате по-късноНе разпознавате близък човек
Понякога търсите точната думаСпирате насред изречение, заменяте думи с несвързани
Забравяте кой ден е, но се сещатеГубите представа за сезон и година
Правите случайна грешка в сметкитеНе можете да следите месечни разплащания
Оставяте очилата някъдеНамирате предмети на необичайни места и обвинявате околните в кражба

Ако разпознавате дясната колона – потърсете невролог. Не за да чуете лоша новина, а за да разберете каква е причината. В част от случаите тя е обратима: заболяване на щитовидната жлеза, дефицит на витамин B12, депресия, странични ефекти от лекарства.

  1. Как се поставя диагнозата

Диагностичният процес е поетапен и включва:

  1. Подробна анамнеза – разговор с пациента и с близък човек, който познава ежедневието му.
  2. Когнитивни тестове – структурирана оценка на паметта, вниманието, речта и изпълнителните функции.
  3. Кръвни изследвания – за изключване на обратими причини.
  4. Образни изследвания – КТ или ЯМР на главния мозък, при нужда ПЕТ.
  5. Биомаркери – изследване на амилоид и тау в ликвор или чрез ПЕТ. Тези изследвания вече потвърждават болестта, а не само предполагат диагнозата.

Какво можете да направите още днес

Няма гарантирана профилактика, но има доказано полезни навици – и колкото по-рано започнат, толкова по-добре:

  • Контролирайте кръвното налягане, кръвната захар и холестерола. Това, което е добро за сърцето, е добро и за мозъка.
  • Движете се – поне 150 минути умерена активност седмично.
  • Проверете слуха и зрението. Нелекуваната загуба на слух е един от най-подценяваните рискови фактори.
  • Не пушете и ограничете алкохола.
  • Спете достатъчно – 7–8 часа.
  • Поддържайте социални контакти и учете нови неща – езици, инструменти, игри, дейности, които изискват усилие.
  • Пазете главата си – колан, каска, безопасен дом без препятствия за спъване.
  • Лекувайте депресията. Тя не е „слабост“ и е свързана с повишен риск от деменция.
  1. Лечение днес

Болестта на Алцхаймер все още не може да бъде излекувана. Но може да бъде лекувана – и разликата между двете е съществена за качеството на живот. Преценката е строго индивидуална спрямо конкретния случай., като лечението включва медикаменти за когнитивните симптоми, лечение за поведенческите и психични симптоми, както и прилагане и немедикаментозни подходи.

За д-р Митко Юруков

Д-р Митко Юруков е невролог с богат опит в спешната медицина и интензивната неврология. Професионалните му интереси и експертиза обхващат спешната неврология, мозъчно-съдовите заболявания (инсулти), вестибуларните нарушения и невропатиите, като през 2023 г. разширява квалификацията си с курс по невросонология към МУ – София.

Можете да запазите час при д-р Юруков – тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *